Сложна лихва.. или ефектът на пеперудата.

Check more of: Лични финанси

By

Колко сложна е сложната лихва?

saving

Picture credit goes to Johanna Ljungblom.

“Сложната лихва е осмото чудо на света. Този, който я разбира, я получава… този, който не я разбира, я плаща.”
Албърт Айнщайн

Сложната лихва или т. нар. лихва върху лихва, дава доста предимства на тези, които я използват. Повечето хора виждат само нейните негативи и то едва след като са усетили на гърба си как чрез ипотечния си кредит са изплатили няколко пъти първоначалната цена на жилището, което са купили.

Същият принцип обаче важи и при натрупването на пари, например при депозитите. Целта на настоящата статия е да покаже как всеки може да тръгне по пътя към финансовата независимост чрез умно управление на своите пари. Изискванията за успех включват постоянство, търпение и, не на последно място, наличие на пари. Понеже банките са неперсонифицирани обекти и не страдат от липса на споменатите емоционални качества, на пръв поглед изглежда, че те винаги печелят.

Всъщност сложната лихва дава възможност на всеки да се възползва от принципите, които се ползват от институциите при управление на техните пари.

Как сложната лихва може да помогне на финансовата ни независимост?

Почти всеки е запознат със схемата на изплащане на ипотечен кредит – на равни вноски през еднакъв интервал от време. Сега да обърнем нещата – нека внасяме равни вноски през еднакъв интервал от време в депозитната си сметка.

Пример: Внасяме месечно по 40лв в депозит с годишна лихва от 5% (за леснота при смятането, не вземаме предвид наличния към момента данък върху лихвата по депозитите). В края на първата година ще имаме за олихвяване 480 лв. (12 х 40) и съответно ще получим 24 лв. лихва (480 х 1,05). Реално лихвата ще е по-малко, тъй като не цялата сума от 480лв е внесена наведнъж, но за опростяване на примера ще приемем, че е. През втората година продължаваме с постоянството си и добавяме още 480лв към депозита. Вече сумата за олихвяване е 480 + 24 + 480 = 984, а лихвата, която бихме получили за годината, е 49,2 лв., които също се добавят към депозита. Така с течение на времето след например 40 години сумата по депозита ще е нарастнала до почти 61 хил лв. Внесените пари за периода ще са 19200 лв. (40 години х 480лв). Или от лихви бихме имали изкарани почти 41800 лв. Почти като при ипотечните кредити, само че този път получателят на парите сте Вие, нали?

Ефектите и практическото приложение на подобно финансово отговорно поведение могат да бъдат най-разнообразни:

  •  просто натрупване на богатство, което да остане за поколенията;
  • заменяне (или допълване) на текущата държавна осигурителна система, за да могат хората да допълнят очакваните си пенсии. Горният пример дава възможност (ако условията на банковия продукт го разрешават) за месечно изтегляне на до 340лв в продължение на 27 години при никакво допълнително внасяне и запазване на условията по олихвяване, т.е. до изчерпване на наличните количества по сметката;
  • нулиране на ефекта от плащане на ипотечен кредит - идеята е при вземането на кредита да се открие аналогична депозитна (или спестовна) сметка в същата или друга банка, като клиентът се опита да репликира доколкото е възможно условията по кредита. Така първоначално би се получила почти двойна по размер сума, която да излиза от “джоба” на клиента, но половината от нея ще се натрупва по депозитна сметка, по която с течение на времето сложната лихва ще си каже думата. В края на краищата платеното по ипотечния кредит ще се компенсира до голяма степен от натрупаната лихва по депозита.

А какви други приложения бихте измислили Вие?

3 Trackbacks

  1. […] е по-голяма. При депозитите можем да се възползваме от предимствата на сложната лихва, докато акциите в общия случай не предлагат такива […]

  2. […] рисковата инвестиция от горния списък. Поради възможностите на сложната лихва, а и поради това, че реалните лихви в България по […]

  3. От Вижън Кепитъл ЕМ on March 11, 2014 at 1:13 pm

    […] свикнали. На практика би могло да означава да имаме спестявания на различни места, както и инвестиции в различни […]

Your email address will not be published or shared. Mandatory fields are marked with *

*
*